wordchen

fml, ти си моето момиче, каза

аз съм твоето недостатъчно момиче

спирам се от дни, не искам да напиша нито дума, никъде.

защото никога няма да се получи толкова хубаво, колкото можеш да го напишеш ти.

но някъде дълбоко много искам да оставя на хартия разни мъгливи думи,

които да видиш и да ти подскажат

че и аз съм тук.

и че си ме омагьосъл, без дори да подозираш

 

 

чета нещата ти,

поне за трети път днес

и се питам: коя е твоята “тя”

и знае ли, че пишеш толкова красиво за нея

щастлива ли е

мога ли да бъда на нейно място?

и ще бъда ли щастлива там….

явно цветята ми се чувстват като мен

имаха цъвтящ период, уверени, красиви и ентусиазирани.

а сега ги пресаждам и се питам защо се чувстват зле

аз ли не се грижа за тях достатъчно, или пък за себе си

пресичах булеварда, на който всеки ден по някоя кола пропуска да ми спре на зебрата,

в настроение съм за поезия

която не мога да създам

и не мога да разбера изцяло.

поезия, която да ме изпълни и вдъхнови.

да пропусна да бъда себе си, а някоя друга,

специална

you will meet a tall dark stranger

probably a smoker.

he will hold your hand, you will feel it even in your stomach.

 

жена

ти си жена.

бориш се за кауза, толкова силна и така вдъхновяваш.

имаш син,

ходиш на фитнес рано сутрин 

сигурно подреждаш дома си и караш автомобил

косата ти е подредена, червилото ти е в тъмно, пурпурно 

а аз пред теб,

като малко момиче,

се опитвам да нося някаква енергия

 

и да не излъчвам само смесени сигнали.

един ден просто получаваш някакви думи

три минути след като си се събудил

и отново ти размътват главата.