пресичах булеварда, на който всеки ден по някоя кола пропуска да ми спре на зебрата,

в настроение съм за поезия

която не мога да създам

и не мога да разбера изцяло.

поезия, която да ме изпълни и вдъхнови.

да пропусна да бъда себе си, а някоя друга,

специална

един ден просто получаваш някакви думи

три минути след като си се събудил

и отново ти размътват главата.

“Ти си моят прозорец към мен. И моят затвор.”

да ви кажаедин мъж иска да се жени

да ви кажа

един мъж иска да се жени за мен.

на шега го казва,

но със сериозни намерения.

и да забравите, че сте го прочели

но на мен ми харесва идеята

някой да си ме представя в бяло

а той твърди, че са ми малко думите..

искам да закусвам, да снимам, да седя по тротоарите и по площадите на земята. искам да пуша и да пия кафе след кафе. искам да подскачам и танцувам, искам да тичам и да дишам дълбоко. искам да слушам високо музика. на отворени прозорци. искам да имам време и слънце. и да искам, и да мечтая 

ще те срещна отново

някъде

където ти не си влюбен

и аз не съм променена.

и ше имаме

това,

което не ни се случи

до което 

не успяхме да стигнем заедно

и онова

което никога не си казахме.

 

 

what`s wrong with you, girl? I think he messed you up big.

I’ll just borrow love I borrow lies.
I tell myself a lot of thing.

I sleep alone a lot of nights.
I’m in love with a lot of lies.

No one saves me from me,

from me

I’ll always blame myself.

Some habits never change.

I love a train wreck, I love a sad song.

Maybe I do this for me.
maybe you were right about, 
maybe you were right about
me.

празна страница след празна страница. и година. и равносметка. 

а всички са блестящи и чакат да приключи. всъщност следващата ще е същата.

еднаква

и празна